Лютеницата
Беше преди около година, в края на август, в един от онези горещи дни. Използвах късния следобед да се разходя и да поогледам за нещо за снимане.Там, където Тунджа се влива в яз. Копринка, забелязах голямо ято бели и черни щъркели, и чапли да ловят риба. Мястото беше чудесно за снимане – с хубав фон, светлина и много върби по брега на реката, в които можех да си направя скривалище. Изчаках до свечеряване и се захванах с укритието. Докато се стъмни напълно, бях готов и развълнуван се прибрах за кратък сън. В 4:30, нахлупил нелепа шапка срещу предстоящото силно слънце, отново бях на мястото, легнах в калта и зачаках.
Малка бяла чапла и черен щъркел, ловящи риба
Nikon D4S, Nikon VR 300mm f/2.8G + 1.7x
500mm, f/7.1, 1/1600s, ISO 640
Денят започна обещаващо – птиците се появиха още преди зазоряване, а сутрешната светлина беше чудесна. Но предната вечер не бях забелязал разните боклуци пръснати тук-там из реката. Повечето успявах да избягвам, но имаше един буркан с лютеница, който се вреше в най-хубавите кадри.
Не вървеше да изляза от укритието и да го махна, защото щях да изплаша всичко и край със снимките. А самото укритие беше доста добро. Птиците идваха толкова близо, че ако поисках, можех да ги пипна, а те нямаха и идея, че съм там.
Така мина предиобедът, след него изтърпях най-големите жеги и се подготвих за кулминацията – златната следобедна светлина и залезът.Всичко вървеше повече от чудесно – птиците ловяха риба, светлината ставаше все по-добра, а аз се наслаждавах на прохладата на течащата до мен река.
Бял щъркел, риболов
Nikon D4S, Nikon VR 300mm f/2.8G + 1.7xTC
500mm, f/7.1, 1/2000s, ISO 2500
И точно тогава, в най-добрата светлина птиците изведнъж литнаха… Нещо ги уплаши… Поогледах се доколкото можех и с досада забелязах един рибар да джапа в реката. И поне да ловеше риба, а той обикаляше по брега, да види какво ще си намери – кордичка, плувчица, нещо забравено… Вървеше по отсрещния бряг надолу по реката. Подмина без да ме забележи и продължи. Малко по-надолу реката правеше завой и аз се надявах рибарят да завие, да изчезне и да се продъни там.. или каквото друго им се случва на досадниците…
Стигна си той до завоя, поогледа се, преджапа реката и тръгна обратно към мен по моя бряг… Със снимането ми беше свършено, сега почти нямаше шанс птиците да се върнат преди да се стъмни. Аз, обаче, реших, че ще чакам, пък каквото, такова.
Черен щъркел, пиещ вода
Nikon D4S, Nikon VR 300mm f/2.8G + 1.4x
410mm, f/5, 1/2500s, (Auto) ISO 200, -1.0EV
Черен щъркел, млада птица
Nikon D4S, Nikon VR 300mm f/2.8G + 1.4x
410mm, f/5, 1/2500s, (Auto) ISO 250, -1.0EV
Та лежа си аз скрит в калта, а рибарят идва към мен и се оглежда за съкровища. И бавно и полека, стигна до буркана с лютеницата, закеркенечен в бързея между два камъка. Викам си, тоя поне може да свърши нещо полезно и без да се показвам, най-любезно му извиках от храстите:
– Извинявай, тъй и тъй си там, може ли да махнеш буркана?… Стъписване и тишина…
Викам – Лютеницата, махни лютеницата…
Човекът се блещеше, сякаш пресветата дева от Гуадалупе му е проговорила и вика – Ми, добре… Взе буркана, поогледа се и забърза нагоре по реката. След малко спря, обърна се пак в моята посока, гледа, чеса се, прибра си буркана с лютеницата и пое нанякъде. Аз едва сдържах смеха си. Ако му бях казал – И като се прибереш да заколиш прасето, и да го раздададеш с филии с лютеница, – сигурно щеше да го направи.
Та за това е важно човек да си направи добро укритие – иначе всичко се разбягва и няма кой да прибере лютеницата.
Черен щъркел, ловящ риба
Nikon D4S, Nikon VR 300mm f/2.8G + 1.7x
500mm, f/6.3, 1/2500s, (Auto) ISO 250
П. П.
Моля ви, прибирайте си лютениците следващия път, че на хората им се разстройват нервите…
Бял и черен щъркел, лютеница
Nikon D4S, Nikon VR 300mm f/2.8G + 1.7x
500mm, f/6.3, 1/1250s, ISO 640