Амбосели

След престоя ни в Масай Мара и двудневни отбивания на езерата Накуру и Найваша дойде ред и на Амбосели. Разпънахме лагера край едно масайско село в околностите на парка. Масаите, които бяха наши домакини в Масай Мара, всъщност произхождаха от района на Амбосели, а ние лагерувахме край тяхното село. Посрещнаха ни невероятно. Жените от селото, воините и старейшините дойдоха да ни се представят, на огъня се печеше коза, масаите припяваха техните си песни, а хиените им пригласяха в далечината. Чудехме се накъде по-напред да погледнем и върху какво да се съсредоточим – върху нереалните цветове или вълшебните звуци. На всичкото отгоре ни предстояха няколко вълнуващи дни и ние с нетърпение обсъждахме какво ще правим. Целта бяха слоновете, а Амбосели е едно от местата в Африка, където все още могат да се срещнат огромни възрастни екземпляри, напомнящи за времената, в които хората не са били чак толкова ефективни ловци.

Слонове в блатото

Слонове в блатото на Амбосели
Nikon D3, Nikon – 200-400 mm, f/4

Слонове

Слонове в блатото на Амбосели
Nikon D3, Nikon – 200-400 mm, f/4

Рано сутринта бяхме първата кола на входа на парка. Водач ни беше Сами. Висок, вечно усмихнат мъж от племето Кикую, който винаги успяваше да ни разсмее с имитацията си на ранен бивол. Аз, да си призная, все още бях обсебен от лова на лъвовете, който наблюдавахме в Мара и никак не ми се занимаваше със слонове. Двамата ми южноафрикански спътници, обаче, леко ми се подсмихваха и казваха – ще видим, нека само срещнем някой от тези с големите бивни, the big tuskers. Това са около 20-тина слона, а може би и по-малко, в целия свят, които имат огромни бивни. През всички тези години са успявали да надхитрят бракониерите, минали са през какви ли не битки и препятствия и са успели да „отгледат“ чифт бивни, които често са толкова големи, че опират в земята.

Решихме да се отправим към блатото. Там имаше достатъчно храна и вода, за да привлече гладните и жадни слонове. Заобиколихме южния му край и започнахме да търсим. Слонове имаше много, но ние не искахме какъв да е слон. Първи го забеляза Сами. Той беше наред да търси с бинокъла, докато ние бяхме заети с бирите Tusker (все пак трябваше да сме тематични) и с това да се надлъгваме с фотографските си истории. Слонът беше на другия край на блатото и се отличаваше от останалите с исполинските си размери. Не можехме да разберем колко големи са бивните му, защото беше наполовина потопен в лепкавата кал, но съдейки по движението му, той се беше насочил към нас и с малко търпение щяхме да разберем.
Оказа се, обаче, че търпението ни трябваше да е голямо поне колкото бивните на слона. Той не бързаше особено. Движеше се с група от няколко по-дребни мъжки и женски слона, и малки слончета. Явно той дирижираше оркестъра, защото всички се съобразяваха с настроението му, като най-близо до него се държаха женска и малко слонче, а останалите спазваха дистанция. Трябваха им повече от три часа, за да се доближат до нас. Ние търпеливо чакахме, като имахме достатъчен запас от напитки, хапване и забавни истории.

Тим, Амбосели

Слонове в блатото на Амбосели
Nikon D3, Nikon – 200-400 mm, f/4

Слоновете полека се доближаваха. Ние никога не успявахме да видим пълния размер на слона, докато в един момент блатото свърши и те излязоха на брега. Беше огромен, а единият му бивник се влачеше по земята. Другите слонове до него изглеждаха направо дребни. Чакането наистина си заслужаваше. Групата идваше право към нас, а в един момент дори ни обградиха. Ние бяхме забравили и истории, и бири, и дори имитацията на ранен бивол на Сами. Единственото, което ни вълнуваше беше слонът.

Оказа се Тим. Така го бяха кръстили изследователите, които бяха попадали на него. Един от последните големи слонове на Кения. Имахме невероятния късмет да попаднем на него, за разлика от многото хора, които са идвали специално да го търсят, но никога не са успявали.
Тим умира от естествена смърт през 2020 г. на 50 години. Служителите и учените, които са работили с него, казват, че е бил доста интелигентен и изобретателен. Успявал е да надхитри бракониерите, да опази огромните си бивни и да стане баща на доста слончета през всички тези години.

Тим, Амбосели

Слонове в блатото на Амбосели
Nikon D3, Nikon – 200-400 mm, f/4