Хартия – 100% памук Hahnemühle FineArt Baryta
Размер 75х50 см. ексклузивна серия. Цена 950 лв. на брой.
Размер 50х30 см. Цена 450 лв. на брой.
За поръчки botev.kalin@gmail.com.
Paper – 100% cotton Hahnemühle FineArt Baryta
Size 90х50 cm exclusive series. Price BGN 950.
Size 50х30 cm Price BGN 450.
Order at botev.kalin@gmail.com.
Най-многобройните маймунски представители, които срещнахме из Африка бяха павианите. Из континента има няколко подвида павиани, обаче аз така и не мога да различа кой от кои е. Винаги бяха на групи, някои от по 50-60 индивида и винаги правеха нещо интересно.
Първата ни запомняща се среща беше на брега на река Талек в резервата Масай Мара. Бяхме се запътили към прайд лъвове и техните малки, но се отказахме от срещата с тях заради многото коли, които ги бяха наобиколили. Решихме, че ще е по-добре да потърсим нещо друго, хем да намалим навалицата около лъвовете, хем да преживеем нещо различно. И не сбъркахме. Точно когато слънцето започна да пада към хоризонта, открихме група павиани, която вървеше покрай реката. Повечето маймуни похапваха разни треви или се оглеждаха за зрели плодове по дърветата, но в средата на стадото се движеше една майка, с новороденото си бебе. Павианчето беше изключително малко, може би на ден или два. Майка му го пазеше от всички, но не можеше да се отърве от едър мъжки, който непрекъснато се въртеше около нея и оглеждаше малкото. Явно беше негово и той искаше да се запознае с него по-отблизо. В един момент всички насядаха да почиват край брега на реката и таткото най-накрая се докопа до малкия. Очевидно, обаче не знаеше какво да го прави и го държеше все едно е голямо манго. Накрая майката си го прибра, ухапа бащата и продължи с останалите да чопли в дърветата за храна.
Втората ни интересна среща беше в Зимбабве, в националния парк Хуанге. След като бяхме изпили следобедния си чай, потеглихме в търсене на местните слонове. Беше началото на дъждовния сезон и слоновете се бяха пръснали из гъсталаците, където имаше много пресни зелени листа. Откриването им в гората беше доста трудно, а локвите от последния дъжд бяха навсякъде и ни затрудняваха допълнително. В един момент излязохме в огромна пясъчна равнина, осеяна със сухи дървета и големи локви. Водачът ни ни обясни, че пясъците тук са довети от силните ветрове чак от Калахари и са образували нещо като мини пустиня, обитавана от най-различни пустинни твари.
Точно тук, в клоните на голямо дърво, заварихме група павиани, подготвящи се за нощуване. Възрастните се пощеха взаимно, а младежите използваха последните слънчеви лъчи за лудориите си. Гонеха се из клоните на дървото, падаха на земята, качваха се и отново се погваха. Цялото това нещо приличаше на един голям цирк, а ние бяхме зрителите. Липсваше ни само конферансието 🙂
