Хартия – 100% памук Hahnemühle FineArt Baryta
Размер 75х50 см. ексклузивна серия. Цена 950 лв. на брой.
Размер 50х30 см. Цена 450 лв. на брой.
За поръчки botev.kalin@gmail.com.
Paper – 100% cotton Hahnemühle FineArt Baryta
Size 75х50 cm exclusive series. Price BGN 950.
Size 50х30 cm Price BGN 450.
Order at botev.kalin@gmail.com.
Подготовката започна още от сутринта – добри обувки, дрехи, които да не са особено ярки и да се сливат с околната среда, вода и малко смелост 🙂. Целта ни беше да открием самотен мъжки слон, да се приближим възможно най-близо до него и да повървим заедно без да ни усети. За разнообразие щяхме да сме с двама водачи, защото нашият Мо нямаше лиценз да мъкне туристи пеш из храсталаците.
Първата ни задача беше да намерим самотен мъжки слон. Трябваше ни точно такъв, защото обикновено мъжките са по-спокойни и уверени, и по-рядко биха ни атакували, ако ни усетят. Женските обикновено са в група с малки, което ги прави доста по-агресивни. А и многото слонове на едно място увеличават значително шанса да бъдем открити.
Започнахме разходката в търсене на слон и преглеждане на купищата следи, оставени в мекия пясък – импали, куду, хиени, жирафи… Открит урок по следотърсачество – теория и практика. Тук в Африка почти всеки, който живее в малко населено място може да разчита следи. Оказа се, че това умение значително усложнява любовния живот на младия зимбабвиец. Ако случайно реши да посети изгората си по тъмно някоя вечер, трябва много да внимава да не остави следи из двора ѝ, защото има голям шанс баща ѝ да почука по гърба му с някоя тояга. За прикритие на ситуацията се използват два метода – ако дамата е по-ячка, пренася на гърба си момъка през двора и така остават само нейните следи. Ако е някоя по-хилава, донася един чифт от нейните обувки и се надява плавниците на младежа да не са чак толкова големи. Човек се учи докато е жив…
Но да се върнем към слона – намерихме го да си кърши клони в една горичка. Проверихме вятъра и се запромъквахме зад него. Правилата бяха да вървим в колона, да гледаме да не настъпим някоя клечка и непрекъснато да проверяваме от къде духа вятърът.
Успяхме да се приближим доста близо, даже се шегувахме кой ще отиде да го дръпне за опашката, и започнахме да ходим до него. Слоновете имат сравнително слабо зрение. Разчитат основно на обонянието и слуха си. Докато вятърът духаше срещу нас и не настъпехме някоя голяма клечка, всичко беше наред. Разходката ни със слона беше нещо несравнимо – едновременно спокойствие и адреналин. Не знам как да го опиша по друг начин. Цялото нещо продължи около час, но имах чувството, че сме били с него цял ден!
На връщане към колата намерихме стар бракониерски капан. Според водачите ни беше доста смотано направен и най-вероятно някакво животно го е влачило до тук от покрайнините на парка. Ние бяхме на 60 км. навътре, където беше доста невероятно да проникнат бракониери.
Следваше сутрешен чай на място с огнени лилии, по които прелитаха нектарници.
Следобедът ни вървеше сравнително спокойно, докато в един момент не видяхме стадо зебри, които бягаха през глава от нещо! Веднага решихме, че са лъвове и спряхме да видим какво ще стане. Напрежението беше изключително голямо, докато не видяхме групата от съседния лагер да маа пеш през саваната. Бяха уплашили зебрите, решили, че има лъвове и бързаха към колата си. За да им е още по-забавно, водачът им ги бил метнал, че не знае къде е колата и те се надпреварваха да налучкват 🙂. Спряхме се да изпием заедно по един джин тоник. Беше последната ни вечер в Hwange и паркът ни се отблагодари с невероятен залез.
За вечерята няма какво толкова да кажа – имаше някой и друг бръмбър… или по-точно бяха толкова много, че и на мен ми се прииска да си тръгваме вече. В банята видях най-красивата и голяма богомолка, която бях срещал. За съжаление нямаше как да я снимам, защото Нели щеше да ме пита какво има там и като и кажа, да я е страх да ходи… та само я смотах в една хартийка и я пуснах между дъските на пода 🙂 Сомалиса ни изпращаше подобаващо 🙂.
