Речният кон / The River Horse

Хипопотами срещахме при всичките си пътувания из дивата Африка, но най-близките ни срещи бяха при разходките ни с лодка из река Чобе в Ботсвана. Обикновено наблюдаваха лодката ни с леко пренебрежение, или се скриваха във водата, когато доближим твърде много. Понякога пасяха кротко на брега, а в няколко случая атакуваха лодката в опит да ни пропъдят от територията си.

Една от най-паметните ни срещи с тези огромни животни беше в равнините на Масай Мара в Кения. Беше много рано сутринта, а ние бяхме спрели до няколко млади лъва, които заедно с две лъвици довършваха остатъците от зебра, убита от хиените през нощта.
Лъвовете обраха по-смислените парчета месо, оставиха огризките за хиените и чакалите и се отправиха към близката река да се напият с вода и да спят под сенките.
Реката беше на около два километра от нас, а точно по средата, насред равното имаше голяма сива скала. Очертаваше се лъвовете да минат точно край нея. Ние решихме, че ще ги изпреварим и ще ги чакаме край реката. Пътят ни също минаваше покрай въпросната скала, и когато я доближихме, за наша изненада се оказа, че скалата всъщност е млад заспал хипопотам.
Спряхме на добро за снимки разстояние и зачакахме да видим как ще протече срещата между хипопотама и лъвовете. Тези срещи не са толкова чести, а и хипопотамите не са типичната плячка за лъвовете. Изискват се много умения, смелост и лъвове, за да се повали хипопотам.
Нашата групичка наближи „скалата“ и осъзна, че това всъщност е доста голямо парче месо. За късмет на хипопотама, лъвовете вече бяха понапълнили коремите и храненето не им беше приоритет. Възрастните лъвици само подушиха малко около него и подминаха.
Малчуганите, обаче бяха решили, че ще се позабавляват с голямото животно и ще го накарат да се пораздвижи. Резултатът беше кратко преследване и бърз хипопотамски спринт до най-близката вода.

Към изложбата