Хартия – 100% памук Hahnemühle FineArt Baryta
Размер 75х50 см. ексклузивна серия. Цена 950 лв. на брой.
Размер 50х30 см. Цена 450 лв. на брой.
За поръчки botev.kalin@gmail.com.
Paper – 100% cotton Hahnemühle FineArt Baryta
Size 75х50 cm exclusive series. Price BGN 950.
Size 50х30 cm Price BGN 450.
Order at botev.kalin@gmail.com.
Оставаха ни още два дни от африканското ни приключение. Дни, в които щяха да се прескачат слонове, крокодили, хора и едно епично 24-часово пътуване до вкъщи. По едно време даже си изгубих и Шапката…
Първият ни ден с Charl започна с традиционното ранно ставане, традиционно бойкотирано от Нели 🙂.
Бяхме планирали да снимаме рибарчета в крайбрежните папируси и бързо завряхме лодката в плитчините. Капитанът отново беше търпелив и угаждаше на всичките ми прищевки – рибарчета, щъркели, джакани, чапли и каквото още излезе. Времето до обяд мина толкова бързо, че даже не помня пих ли чай и ядох ли курабии… Нели се присъедини към нас следобеда, с надеждата че бриза от движението на лодката ще я отърве от 40-градусовата жега 🙂. Вечерта ни удостои с прекрасен залез и стадо слонове бързащи към реката. За капак на вечеря се запознахме с Алекс, още един българин, дошъл да се наслади на прелестите на Ботсвана 🙂.
Следваше кратък сън и последният ни ден по Чобе. Този път и Нели реши да дойде на сутрешната разходка. Малко се притеснявах да не се разочарова и не съжалява за ранното ставане. Отново поехме към речните ръкави, обримчени с тръстики и папируси, и отново открихме рибарчета, чапли, корморани, змиешийки и купища други птици, обединени от Нели под общото название – патки 🙂.
След като светлината се понадигна, тръстиките вече не бяха толкова привлекателни и се зачудихме какво да правим. Попитах може ли да потърсим някое закътано сенчесто заливче, където да спрем да пием чай и да почакаме да види дали нещо няма да излезе на брега. Отговориха ми, че лодката е на наше разположение и ще правим каквото поискаме. С тези думи капитанът ни, Чарлз, подкара към заливчето със слоновете от предната вечер. Решението ни се оказа доста добро. Това беше една от най- приятните ни африкански сутрини – чудесна компания от хора, слонове, хипопотами и крокодили. Пийвахме чай, разказвахме си истории и се наслаждавахме на случващото се около нас – слонове се къпеха в реката, хипопотами спореха за място в една кална дупка и крокодил със зяпнала уста, който стоя така през цялото време. За малко да си пропуснем обяда.
Следобедът беше не по-малко вълнуващ – някакъв бивол умрял и акостирал в някаква плитчина по средата на реката. Група крокодили се бяха скупчили и се чудеха как да му помогнат. Въртяха се през глава, подмятаха някакви меса и дискутираха кой къде ще се бута… толкова вълнуващо, че щяхме да си пропуснем и вечерята. Снимахме и едни египетски гъски (не мога да повярвам, че го отбелязвам…😆).
След вечеря се сбогувахме с водачите си, защото те щяха да излизат отново рано сутринта, а ние щяхме да ставаме чак в 8. Качихме се в стаята си и с вълнение заобсъждахме египетските гъски. В този момент като гръм върху главата ми се стовари прозрението, че ми няма Шапката. А какво е един човек без шапка…?! Започнах да връщам лентата и да си припомням къде бях с шапка и къде без. По мои заключения трябваше да е паднала в колата. За съжаление всички вече бяха легнали и нямаше как да кажа сутринта да ми я оставят на рецепцията. Решението беше да изпратим някого сутринта да намери къде е колата и да ми донесе обратно Шапката.
Няма да разказвам за кошмарите, които може да сънува човек без Шапка. Ще кажа само, че станах в 4:30, намерих колата и си я взех. Това е! Следваше 24-часовото прибиране с престой в 5 държави. От него нищо не помня. Оставям на Нели да разкаже.
Това ни африканско пътуване беше по-необичайно от другите. Имахме страхотни срещи с невероятни животни, но това, което ще помня най-дълго бяха хората! Срещнахме се и се запознахме с необикновени и запомнящи се хора – от шофьорите ни из Зимбабве и Ботсвана, до водачите ни в Уанге и Чобе.
Прибирането обратно вкъщи винаги е било сладко-горчиво за мен. С нетърпение очаквах да разкажа за преживяванията на близките и приятелите ни, а в същото време не ми се тръгваше обратно…
Утешението ми беше, че успях да споделя приключението с Нели. Тя хем го преживя с мен, хем ще ме слуша как приказвам за него докато не я заболят ушите. Освен това за рождения си ден си пожелах да се върна… Новата година пристига!
