Утро / Dawn

Има нещо особено магично в Африканските изгреви. Дневните животни се пробуждат, нощните бързат да се приберат на сигурно място, а някои, като слоновете, спят докато похапват и всъщност никога не спират.
Всеки изгрев крие изненади – прайд лъвове се прибират след среднощния лов, хиените ги следват отдалеч с надеждата да докопат някакви остатъци. Сънени антилопи гледат да не попаднат на пътя на хищниците, а дневните птици посрещат новия ден с песните си.
Ето какво пише Нели за Африканските утрини:
Денят започна в 5. Почти не бяхме спали, заради чуруликане, жужене, квакане и какво ли още не. Цяла нощ се напрягах да разбера кое какво е, от чисто любопитство 🙂
След едно приятно сокче се натоварихме на колата и водачът ни, More, ни подкара из гъстълаците. Тръгнахме да търсим лъвовете, които според нас, предната вечер бяха убили бивол. Вряхме се с джипа из едни гъстълаци, докато не ни напече толкова, че решихме да приключваме и да ходим да пием чай. Решихме, че тези лъвове никога няма да ги видим… ама кой да ти знае какво ни очаква… Мястото ни за чай беше същото, на което предната вечер бяхме пили шампанско. Живописно гьолче със слонове по крайщата. Седиш си на земята, а те си минават край теб. Идилия! След като слоновете приключиха с банята си и се изнесоха, поехме пак из пущинака, да търсим птици носорози, жирафи, лъвове и каквото още излезе, и така неусетно стигнахме до лагера за обяд, след който за разкош се изсипа такава африканска буря, че нямаше накъде повече. Беше прекрасно – лежиш си в легълцето, навън гърми и трещи, а пред палатката минават мокри импали и чакали.

Веднъж попаднахме на гнездо на птица секретар. Птицата подготвяше сутрешния си тоалет и ние с нетърпение зачакахме излитането ѝ, надявайки се да се случи преди слънцето да се е вдигнало твърде високо.
До тогава не бях виждал птица секретар на дърво. Обикновено ги срещахме на земята, където ловуват едри насекоми, змии, гущери и дребни бозайници.

Към изложбата