Хартия – 100% памук Hahnemühle FineArt Baryta
Размер 75х50 см. ексклузивна серия. Цена 950 лв. на брой.
Размер 50х30 см. Цена 450 лв. на брой.
За поръчки botev.kalin@gmail.com.
Планът ни е да потеглим в тъмно и да скитаме из Мара целия ден.
Потеглихме в тъмното и както си караме, Джеймс наби спирачките и вика – мъжки лъв ей там… аз виждам само тъмно, но щом казва… Отидохме при по-тъмното черно и наистина се оказа, че е мъжки лъв. Зачакахме да съмне.
Съмна.
Снимахме го.
Той рева и пое да се види с друг мъжки лъв.
Видяха се, снимахме ги.
Завряха се в храстите…
Отидохме да снимаме малки лъвчета с трите им майки. Боричкаха се, снимахме, завряха се в храстите…
Обиколката ни след това включваше павиани, гнута и говеда, докато не стана време за закуска.
Традиционно хапнахме под зелено дърво, на масайско одеало върху капака на колата. След закусчицата поехме в неизвестна посока, която ни докара до гепарда от края на вчерашната сводка. Скупчкихме се с още 2-3 коли да го зяпаме, докато не се появиха рейнджърите. Спряха до нас, захилиха ни се, изчакаха да поснимаме и помолиха да се пръснем малко, че се бяхме събрали много коли (4). Отдалечихме се.
Рейнджърите останаха да ни се хилят до гепарда.
Хилиха се.
Решиха да си тръгват.
Колата им не запали.
Наложи едната от нашите коли да застане между тях и гепарда, за да прикрие единия от рейнджърите, който излезе да рови из двигателя.
Запалиха.
После всички дружно се дръпнахме, за да направим място на гепарда да лови импали. Сега чакаме лова :)…
Чакаме си ние лова, може би около час, гепардът лежи мързеливо, колите около нас се сменят и нищо интересно не се случва. По някое време няколко мъжки импали се появиха подир една женска, но се въртяха твърде далеч от нашия гепард. Ние обаче се бяхме заинатили, че каквото и да стане ще го дочакахме. В един момент едно злощастно импалче, само на няколко дни, изникна от съседните храсти. На най-бързия бозайник на планетата бяха нужни няколко секунди да се разбуди, да стане и да догони обяда си.
Сега го гледаме как си облизва мустаците 🙂
Решихме, че ще останем да чакаме гепарда да се наяде, да му стане байгън и да иде да пие вода. Така имахме шанс да го снемем да се разхожда. Очертаваше се дълго чакане и за това се отръпнахме до близката горичка да хапнем и после пак връщане при гепарда.
След горе-долу шест часа импалата беше наполовина изядена, коремът на гепарда беше порядъчно издут, а зад нас се задаваше прилично мощна буря. Няколко минути и ни заплющя. Джеймс успя да спусне найлоните преди да се напълним до горе с вода. Гепардът беше толкова мокър, че му стигаше да се оближе за да не пие поне до следващия ден.
Ние пък трябваше да се покрием в близката горичка, за да изчакаме да поспре и да направим план за снимане на мокри лъвове.
Не ни отне много време да намерим голям подгизнал мъжкар и да се захванем с типичната за деня сафари йога. Този път обаче имаше и допълнение – спа. След като отново навихме найлоновите си прозорци, нищо не спираше дъжда да пълни колицата ни. Десетина минути и бях по-подгизнал и от лъва… но пък май бях значително по-доволен от него. Опитахме да го заснемем и със залеза, но остана само мокрото прибиране до вкъщи.
Резултатът – пълни карти, празни батерии и ухилени физиономии.
Снимките обаче още не бяха приключили. Тъкмо ще излизам за вечеря и за ужас на Нели пред палатката виждам купища термити и две-три жаби 🙂
След вечеря с Миро впрегнахме всички масаи в лагера да ни търсят жаби за снимане 🙂 Толкова се стараха, че за да не ги обидим, Миро снима всяка намерена жаба 🙂
