Хартия – 100% памук Hahnemühle FineArt Baryta
Размер 75х50 см. ексклузивна серия. Цена 950 лв. на брой.
Размер 50х30 см. Цена 450 лв. на брой.
За поръчки botev.kalin@gmail.com.
Paper – 100% cotton Hahnemühle FineArt Baryta
Size 90х50 cm exclusive series. Price BGN 950.
Size 50х30 cm Price BGN 450.
Order at botev.kalin@gmail.com.
По пътя за леопардите опитахме да снимаме един жираф на фона на изгряващото слънце, но безоблачното небе отстъпваше на залеза от вчера.
След жирафа нахлупихме каските и забързахме към портата на река Талек, прекосихме и газ към леопардите.
Този път нямахме късмет – имаше твърде много коли, слънцето вече беше твърде високо, а котаците се придържаха към по-гъстата трева.
В един момент малкото изостана в едни храсти, а майка му пое към любимото си място за лов – едно дере, през което редовно минаваха дребни антилопи, а тя редовно ги ловеше. Оказа се, че освен човешките хиени, които вече се бяха струпали там, хиенските хиени също знаеха за него и бързаха насам с идеята ако леопардът хване нещо, да се опитат да му го вземат.
Докато бързахме за леопардите, видяхме един гепард да се излежава насред пътя. Колебанието ми дали да го заобиколим, за да го снимаме на по-добра светлина или да продължим към леопардите, ни струваше по-добрите кадри. Докато заобиколим, наоколо се събраха още коли, което накара гепарда да поеме по пътя си. С леопардите също не ни се получи и разочарованието ми отново започваше да се проявява. Не знам дали заради натрупващата се вече умора, или заради грешната ми преценка с гепарда, започвах да спихвам.
След историята с леопардите си намерихме място за закуска и преминахме към обичайния чай с разни неща за похапване.
Тъкмо бяхме привършили, когато току пред нас видях един гепард да стърчи над тревата. Казвам на Джеймс – ей там има гепард. Той вика – да, и без да бърза събира нещата. В един момент се оказа, че Джеймс въобще не е разбрал за кой гепард му говоря, мислел е, че е някакъв далеч в хълмовете пред нас. Последва бързо прибиране на всичко и газ към гепарда. Той пък си поседя на термитника и тъкмо да се нагласим за снимка слезе в сянката под термитника…
Този път решихме да чакаме с него… точно десет минути…
В един момент Джеймс запали и забърза без да каже накъде. Пак започнах да си мисля, че правим грешка.
Сега чакаме до огромно стадо биволи, накрая на което женски бивол тъкмо беше родил. На стотина метра от тях в тревата са залегнали шест лъвици и точат зъби за биволска пържола. Ще видим какво ще стане. За сега единствено яко пече. Около 40 коли, паркирани в полукръг на прилично разстояние от сцената очакват нещо да се случи. Рейнджърите и те са тук.
Чакането под силното слънце явно предразполага към философски разсъждения, защото настроението ми се пооправи. Явно слънчасвайки взех да осъзнавам, че само това, че съм в необятната савана, под синьото небе, с всички тези животни около мен, си е голяма привилегия.
По някое време зарязахме биволите и направихме една обиколка с обяд до река Мара. Водата беше доста понамаляла, но слънцето беше твърде силно дори за огромните местни крокодили и така и не ги видяхме.
Връщането ни при биволите беше доста драматично. Разбрахме, че докато ни е нямало са направили два опита да уловят бивол. И двата неуспешни, но бяха отделили част от стадото през една рекичка и ги изчакваха да се присъединят към останалите.
Не минаха и двадесет минути и тръгнаха. Лъвовете привидно не се интересуваха. Лежаха и наблюдаваха как биволите се нижат един след друг през деренцето.
Последни бяха майката с новороденото, което пъплеше най-отзад. Този опит да преджапа беше първият и последен в живота му… Всичко се случи много бързо. Оказа се, че в рекичката се е криела една от лъвиците, изчакваща точно най-беззащитния член на стадото. Един скок, сграбчване за гърлото и край. Майката напрви няколко безуспешни опита да го защити, но лъвовете не се предадоха…
Това май беше и кулминацията на деня ни. Биволчето замина доста бързо. Двамата мъжки го излапаха, а за няколкото женски не остана нищо и те пак последваха стадото.
Ние постояхме още малко, но многото коли, слънцето и прахолякът бързо ни прогониха.
Вечерта приключи със снимки на любимите ни силуети на фона на залеза. Да видим утре какво ще е.
