Хартия – 100% памук Hahnemühle FineArt Baryta
Размер 75х50 см. ексклузивна серия. Цена 950 лв. на брой.
Размер 50х30 см. Цена 450 лв. на брой.

Леопард – кошмарът на Нели…
Кенийското ни приключение с Нели от преди две години беше съпътствано от един, колкото комичен, толкова и досаден лайтмотив – търсенето на леопард. Видяхме много лъвове, гепарди, хиени и слонове, но леопардът все ни се изплъзваше. Джеймс толкова много искаше да ни го покаже, че карането из прашните пътища с пълна скорост, при новината, че някъде са видели леопард, не го притесняваше изобщо.
За съжаление, най-близкото до леопард, което видяхме заедно с Нели беше окачена на дърво газела и слуховете, че в рекичката под нея дремел леопард.
На нея толкова ѝ писна да се врем из храсталаците, където единствено срещахме по някой измъчен дик-дик, че в един от последните ни следобеди каза – ходете да си търсите леопарди, аз оставам да дремя в лагера.
Ние, разбира се, си намерихме една красива женска, която ни позира по залез. Тогава с Джеймс решихме, че някой от групата няма късмет с леопардите, но се разбрахме да не обсъждаме кой може да е и да не повдигаме въпроса пред Нели 😉.

За това, когато през първия си следобед в Масай Мара с Доктора видяхме леопард в храстите, с Джеймс разменихме само няколко реплики по въпроса с късмета и отсъстващите хора 🙂.
От опита ми през 2023-та знаех, че е доста трудно да видиш най-разпространената от големите африкански котки, и за това си мислех, че срещата ни в първия ден може и да е последна.
За наш късмет имахме още няколко запомнящи се срещи.
Особено с тази женска и нейното малко. До толкова свикнах да ги виждам, че в един момент ги приех за даденост, та се наложи Джеймс да ми напомни, че винаги е късмет да видиш леопард.

В няколко от случаите Лулука (женската от снимката) и малкото ѝ минаваха под колата ни, докато лежахме на пода и снимахме през дупката във вратата. Друг път се беше настанила на любимото си място за лов и изчакваше приближаването на някоя импала. А аз никога няма да забравя момента, в който тя погледна в очите ми от петнайсетина сантиметра разстояние. Беше точно преди да мине под колата. За момент спря, повдигна глава към нас и сякаш реши, че не ставаме за ядене. Почувствах се хем спокоен, хем сърцето ми ще изхвръкне. Дори да не бях направил нито една снимка, пак щях да искам да се върна и да го изживея отново.