Хартия – 100% памук Hahnemühle FineArt Baryta
Размер 75х50 см. ексклузивна серия. Цена 950 лв. на брой.
Размер 50х30 см. Цена 450 лв. на брой.
За поръчки botev.kalin@gmail.com.
Paper – 100% cotton Hahnemühle FineArt Baryta
Size 75х50 cm exclusive series. Price BGN 950.
Size 50х30 cm Price BGN 450.
Order at botev.kalin@gmail.com.
С тръгването ни надеждите ми за изгрев се изпариха като водата в облаците, покриващи небето. Ще трябва да се оправяме с каквото има – облаци 🙂. Първата ни спирка беше при лъвчетата от прайда Топи. Този път бяха с две от майките си и с един мъжки лъв. Пак падаше игра, но мъжкият нервно се ослушваше за нещо. Накрая всички дружно се събраха в храсталаците. Ние пък разбрахме защо се е ослушвал мъжкият – другите двама мъжкари от Топи преследваха двамата мъжки на прайда Ронгай, които бяха навлезли дълбоко в територията на Топи. И се започна едно каране ту към Топи, ту към Ронгай, в очакване да се срещнат и да определят чия ще е територията. Топи следваха Ронгай на относително голямо разстояние, като ревяха предизвикателно. Ронгай бързо си обираха крушите, а Топи като че ли се поотказваха.
В един момент това май даде кураж на Ронгай и те обърнаха обратно. Топи от своя страна подвиха уши и побягнаха. Ние сновяхме напред-назад между тях, снимахме и чакахме сбиването. Ронгай вече настигаха Топи, деляха ги двайсетина метра. В този момент напече и всички дружно решиха да не си дават зор в жегата. Топи поеха в две различни посоки, а Ронгай спряха до един храсталак, пореваха, колкото за спорта и се мушнаха на сянка. За нас остана да закусим някъде е да поемем за гепарди.
По пътя към гепардите снимахме де що фауна се подметнеше пред нас, докато не стигнахме бреговете на Талек, на единия, от които небрежно лежеше голям крокодил, прехапал газела на Томпсън…
Веднага променихме плана – ще го чакаме да видим дали ще я погълне цялата, или ще я подмята, за да си откъсне парче. И се започна новото напред-назад – крокодилът влезе във водата и заплува надолу по течението барабар с газелката. Ние, разбира се веднага го последвахме. В един момент крокодилът се потопи и изчезна. Ние спряхме до мястото на изчезването му и се заозртахме да видим къде ще се появи. За наша досада се появи точно там, от където беше тръгнал… айде пак обратно…Крокодилът поседя доста време така с газела в уста, докато не реши, че ни е направил достатъчно сеир, потопи се и заплува нагоре, а ние карахме подире му. И така докато вече нямаше как да го следваме, отделно, че и бяхме гладни и завихме към първото подходящо дърво, до което да обядваме.
След обяда отново поехме в търсене на гепарди и само след около двадесет минути открихме женската от преди два дни. Днес не беше денят на газелите на Томпсън. Гепардът беше убил една женска малко преди да дойдем и сега блажено джвакаше задните ѝ бутове.
Паркирахме се наблизо, решени да изчакаме гепардът да се наяде и да му правим снимки, докато се изнася. За първи път виждам нещо да изяде друго нещо, голямо почти колкото първото нещо. След около два часа от газелата бяха останали само кожа, кокали и карантии, които Докторът успешно разпозна като стомах, черва и чер дроб. Гепардът беше толкова пълен, че едва се движеше. Когато сядаше, мускулите му не можеха да удържат тежестта и тя просто се тръшваше на земята. Очаквахме, че когато се наяде, ще поеме на някъде и ще ни предостави възможности за снимки, но с толкова пълен корем нямаше никакъв шанс. Решихме да го зарежем и да гоним залеза, който се оказа приказен и допринесе за чудния завършек на деня ни.
