Кралицата на Талек

Има ги от Африка, през Арабия до Индия и Сибир. Причината е, че са много приспособими, имат разнообразна диета и не са зависими само от един вид плячка или местообитание. Проблемът с тях е, че са толкова потайни и така добре умеят да се крият, че е много трудно да ги видиш.

Това на снимката е Фаулу, котката, заради която се вряхме из драки, пресичахме реки, според Нели се лашкахме в джип (аз такова не помня) и видяхме толкова много антилопи дик-дик, че в един момент им загубихме бройката. А леопард все нямаше. Търсихме още 4-5 други котки, в териториите, които знаехме, че обитават, но отново без успех. Само на едно дърво видяхме полу-изгризана газелка, явно качила се да се спаси от мухите . Накрая вече се шегувахме, че сигурно всички леопарди в района са ни видели по пет пъти, докато ние не ги бяхме видели нито веднъж. 

И така, в късния следобед на един от дните, в които Нели беше решила, че е преживяла твърде много храсталак, дупки и дик-дици, аз, Джеймс и един свободно шляещ се масай решихме, че все пак ще намерим леопард.
Вече разказвах как от много мерак заседнахме близо до реката и се наложи да идват да ни изтеглят други заблудени души, тръгнали да видят леопард. Явно обаче цялата дандания беше привлякла вниманието на това коте, защото малко след като се измъкнахме, пресякахме отново реката и повъртяхме малко из храстите, тя се беше появила близо до мястото на засядането. След това малко превишихме скоростта, за да се върнем, но синините от дупките си заслужаваха преживяването. Успяхме да се позиционираме така, че да хванем розовите отблясъци на залеза, които се разсейваха в дима от запалени някъде далеч треви.

И така след толкова скитане из африка, най-накрая успях да видя всички от големите пет – лъв, слон, бивол, носорог и… леопард. На Нели ѝ останаха носорог и леопард, та ще трябва да се връща, но това не е мой проблем